Битката при Егоспотама и краят на Пелопонеската война
След 413 година прочие Хр. Пелопонеската война сред Атина и Спарта се водела главно на море. В оня стадий на борбата спартанците съумели да сключат съюз с Персия. Това им осигурило парите, с които строели бойни кораби. Постепенно атиняните губели съдружниците си, доста от които се присъединявали към Спарта.
Решаваща била ролята на спартанския военачалник и дипломат Лисандър. През 407 година прочие Хр. той спечелил сражението при Нотия. През 405 година прочие Хр. спартанците траяли да получават персийски пари, с които продължавали да строят флота си.
Първо Лисандър завладял един от последните градове, правилни на атиняните – Кедрия, по-късно десантирал войски в Хелеспонт и превзел Лампасак. Атинският флот го следвал компактно и спрял до устиета на рекичката Егоспотама – на отсрещния бряг на Хелеспонт.
Четири дни атиняните и спартанците излизали в намерено на море, но не влизали в бой. Разузнавачите на Лисандър следели действията на атинските моряци след всяко завръщане. Тогава атиняните напускали корабите и се разпръсквали по брега. Атинският флот бил надалеч от селища и войниците трябвало да се отдалечават много от лагера, с цел да купуват храна. Така траяло 4 дни.
Докато атиняните лагерували на брега, от Тракия дошъл прогоненият атински заточеник Алкивиад. Той предложил на своите съграждани помощта на тракийските царе, при изискване, че му дадат да взе участие в командването на войските. Атиняните обаче го изгонили.
На петия ден от противостоянието, откакто атиняните се пробвали безрезултатно да провокират спартанците на пердах и по-късно се върнали до пристана си, Лисандър заповядал на екипажите си да започнат битка.
Спартанските кораби се устремили в офанзива, а атинската ескадра била изцяло сюрпризирана. Повечето от корабите били без екипажи и не можели да се опълчват. Атиняните, разпръснати по крайбрежието, били пленени или избягали. За битка се оказали подготвени единствено 8 кораба под командването на стратега Конон и държавната трирема „ Парал “. Осъзнавайки, че борбата не може да бъде спечелена, Конон с малката си ескадра избягал от пристанището. „ Парал “ се завърнал в Атина, с цел да заяви за бедствието, а Конон отплавал при Евагор, владетелят на град Саламин в Кипър. Оцелели единствено 12 триери от общо 180.
След успеха Лисандър заповядал пленниците да бъдат превозени до Лампсак. Той поканил своите гръцки съдружници да решат съдбата им. Те припомнили престъпленията на атиняните в тази война, в частност убийството на пленници, осъществено по заповед на стратега Филокъл. Решено било да отсекат десните ръце на пленените врагове.
Лисандър освободил пленените атински воини. По негово разпореждане бил екзекутиран единствено стратегът Филокъл като възмездие за избитите от него спартански пленници.
След успеха почнало триумфалното шествие на Лисандър по градовете на Егейско море. Последните правилни на атиняните градове в Хелеспонт, Тракия и на Егейските острови отваряли портите си пред спечелилия. Лисандър се отнесъл милостиво към атинските гарнизони. Той им разрешил да напуснат градовете и гарантирал сигурността им, в случай че тръгнат за Атина.
Лишени от флота и съюзници, атиняните се съпротивлявали към година. След блокада и настъпилия глад Атина капитулирала. Победените били принудени да съборят Дългите стени, които подсигурили сигурността на полуостров Атика. Пелопонеската война, която траяла 27 години, приключила.
Победата при Егоспотама трансформирала Спарта в най-силния гръцки полис. Но нейната политика след успеха довела до нови войни. Конон, който се избавил и избягал на Кипър, 11 години по-късно, командвайки персийска ескадра, разгромил спартанците в морето и отмъстил за поражението си при Егоспотама.
–
